серхио давила

Някой определено не е седял дълго време на тази пейка. Даже никой.

“Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум.”

В понеделник, когато е топло,
аз мисля това-онова
и най-често в главата ми чопли:
това – Онова ли е и онова – Това.

Във вторник завей, завали ли -
аз се блъскам кат птичка в кавез
и се чудя и мая: дали е…
дали тез са Онез и онез – Тез?

Във сряда под облаче бяло
се замислям и нямам покой -
мисля: де се е чуло, видяло
кой Какво е и какво е Кой?

В четвъртък, щом всичко замръзне -
всяко клонче със скреж е покрито…
Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:
че които са Тез – не са тез, Които.

И всичко това, разбира се, е от любимата книжка “Мечо Пух”. Ех, любими цитати!!!

Това е снимка, направена по метода High Dynamic Range (HDR), но с една добавка или по-скоро с нещо липсващо . По принцип HDR снимките се правят като се комбинират няколко кадъра, заснети обикновено от статив, с различна експонация. В случая (по книга) снимката би трябвало да бъде заснета с експонация, която позволява да се вижда добре планината в дъното. В случая обаче сградите в по-предната част на кадъра остават тъмни. За тази цел се прави още една снимка, експонацията на която се увеличава така, че сградите да се виждат добре осветени. Тогава пък планината, небето и облаците изгарят. Взимат се тези две снимки, които трябва да бъдат абсолютно еднакви – направени от статив, само със сменена експонация – отваря се вездесъщият фотошоп CS3, следва се последователността File->Automate->Merge to HDR. Там се посочват двата файла, натиска се OK и всичко се случва – програмата представя нова снимка, която би трябвало да изглежда подобна на тази отдолу.
Друг е въпросът, че нямах статив и реших случая по следния начин: (оригиналът на снимката е в RAW формат, което е най-важното) от изходната снимка направих две – едната, в която планината се вижда добре, а другата е с по-добре видими сгради. Резултатът е реалистична снимка. (Обикновено снимките, направени по метода HDR, са толкова реалистични, че са направо нереално реалистични – така е, защото човешкото око не регистрира целия светлинен спектър). В случая, обаче се получава с шум. Затова е по-добре HDR да се прави по книга.

Коледа като празник съществува, Дядо Коледа също съществува. Дядо Коледа и празникът са идеи, по които мислим през цялата година (и с все по-голяма сила – от септември до декември). Кой, каквото си пожелае, получава го.

Пресата от 20, 21, 22 декември (събота, неделя и понеделник) е някакси пренаситена с коледна тематика и някакси по негласен, но явен сигнал всички печатни издания са изключително ориентирани към писане на тема коледни трапези, коледни диети, коледни пости, коледно пиене, коледен махмурлук, свински погребения, съвети за предпазване от преяждане – все “интересни” неща (според пишещите) за техните клиенти. Да, вестниците ни дават едно меню (коледно), на което ние няма как да откажем, защото липсва алтернатива.

Съвсем не мисля, че коледната тема е нещо, за което не би трябвало да се пише. Нито пък, че не трябва да се пише за това в българските печатни издания. Мисля, че трябва да се пише – истински, с вяра. Впечатлението, което получавам, преглеждайки пресата, е, че сякаш се минава на тъгъдък, дето се казва, през темата, пише се за нея “защото така трябва”, “защото наближава”, “защото хората очакват да им се говори за Коледа”, “защото, ако не пишем, ще изпуснем тиража”… Да, имам усещането за известна меркантилност (и затова неискреност) в подхода към коледните празници. Като че ли се губи балансът на новините – сякаш всички други новини, които иначе изпълват медийното пространство, вече не съществуват. Сякаш животът спира, пропуска един такт от вечната верига на ритъма си. А това не може да е истина. Животът тече по същия начин, по същия познат начин. И някакси изглежда, че вестниците (хората, които ги правят, измислят, направляват) искат да ни предложат нещо неистинско. Всички накуп изведнъж много се заинтригуват от коледни благотворителности и изобщо от добрината около коледа, а в предходните броеве – около 300 и кусур на година – и дума да няма по въпроса.

Нали тези клети деца, за които обикновено се призовава да се пускат есемеси, живеят и извън времевите граници на коледните празници. Сещаме ли се изобщо за тях през другото време на годината?

Разбира се, никой не е длъжен да участва в благотворителни изяви – нито явно, нито анонимно (като имаме предвид, че Маркесовият Аурелиано е казал: “Всичко се знае” – т.е. няма нищо без автор и неизвестен автор няма), но по никакъв начин не е много красиво да се организират благотворителности (единствено и само около празници, когато хората не ходят на работа, когато се намират в неформална среда, сред приятели – обезоръжени) и под идеята за благотворителност да седи деликатно и целомъдрено адресът и името на инициатора, който евентуално в основната част от времето си продава или телефони, или хладилници, или кандидатства по европейски проекти, или върши друга дейност, а ние евентуално бихме си купили (без да знаем защо точно от тази фирма – клетите ние) от тях телефон, телевизор, гащи или каквото и да било.

Много по-трогващо ще изглежда (и ще бъде новина, сигурно е) , ако неназовано лице прави благотворителност по Коледа и призовава други неназовани да се присъединят към него, за да направят живота на други неназовани деца и нуждаещи се (чиито имена дори да чуем, ще забравим, та те дори не са важни, важен е фактът на страданието им и  желанието на силните и можещите да ги подпомогнат) по-поносим, по-добър, щастлив. Това е Коледа!

“Патриарх Евтимий”, заснет от кола, вечерно време през декември.