серхио давила

“Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум.”

В понеделник, когато е топло,
аз мисля това-онова
и най-често в главата ми чопли:
това – Онова ли е и онова – Това.

Във вторник завей, завали ли -
аз се блъскам кат птичка в кавез
и се чудя и мая: дали е…
дали тез са Онез и онез – Тез?

Във сряда под облаче бяло
се замислям и нямам покой -
мисля: де се е чуло, видяло
кой Какво е и какво е Кой?

В четвъртък, щом всичко замръзне -
всяко клонче със скреж е покрито…
Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:
че които са Тез – не са тез, Които.

И всичко това, разбира се, е от любимата книжка “Мечо Пух”. Ех, любими цитати!!!

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.