серхио давила

Коледа като празник съществува, Дядо Коледа също съществува. Дядо Коледа и празникът са идеи, по които мислим през цялата година (и с все по-голяма сила – от септември до декември). Кой, каквото си пожелае, получава го.

Пресата от 20, 21, 22 декември (събота, неделя и понеделник) е някакси пренаситена с коледна тематика и някакси по негласен, но явен сигнал всички печатни издания са изключително ориентирани към писане на тема коледни трапези, коледни диети, коледни пости, коледно пиене, коледен махмурлук, свински погребения, съвети за предпазване от преяждане – все “интересни” неща (според пишещите) за техните клиенти. Да, вестниците ни дават едно меню (коледно), на което ние няма как да откажем, защото липсва алтернатива.

Съвсем не мисля, че коледната тема е нещо, за което не би трябвало да се пише. Нито пък, че не трябва да се пише за това в българските печатни издания. Мисля, че трябва да се пише – истински, с вяра. Впечатлението, което получавам, преглеждайки пресата, е, че сякаш се минава на тъгъдък, дето се казва, през темата, пише се за нея “защото така трябва”, “защото наближава”, “защото хората очакват да им се говори за Коледа”, “защото, ако не пишем, ще изпуснем тиража”… Да, имам усещането за известна меркантилност (и затова неискреност) в подхода към коледните празници. Като че ли се губи балансът на новините – сякаш всички други новини, които иначе изпълват медийното пространство, вече не съществуват. Сякаш животът спира, пропуска един такт от вечната верига на ритъма си. А това не може да е истина. Животът тече по същия начин, по същия познат начин. И някакси изглежда, че вестниците (хората, които ги правят, измислят, направляват) искат да ни предложат нещо неистинско. Всички накуп изведнъж много се заинтригуват от коледни благотворителности и изобщо от добрината около коледа, а в предходните броеве – около 300 и кусур на година – и дума да няма по въпроса.

Нали тези клети деца, за които обикновено се призовава да се пускат есемеси, живеят и извън времевите граници на коледните празници. Сещаме ли се изобщо за тях през другото време на годината?

Разбира се, никой не е длъжен да участва в благотворителни изяви – нито явно, нито анонимно (като имаме предвид, че Маркесовият Аурелиано е казал: “Всичко се знае” – т.е. няма нищо без автор и неизвестен автор няма), но по никакъв начин не е много красиво да се организират благотворителности (единствено и само около празници, когато хората не ходят на работа, когато се намират в неформална среда, сред приятели – обезоръжени) и под идеята за благотворителност да седи деликатно и целомъдрено адресът и името на инициатора, който евентуално в основната част от времето си продава или телефони, или хладилници, или кандидатства по европейски проекти, или върши друга дейност, а ние евентуално бихме си купили (без да знаем защо точно от тази фирма – клетите ние) от тях телефон, телевизор, гащи или каквото и да било.

Много по-трогващо ще изглежда (и ще бъде новина, сигурно е) , ако неназовано лице прави благотворителност по Коледа и призовава други неназовани да се присъединят към него, за да направят живота на други неназовани деца и нуждаещи се (чиито имена дори да чуем, ще забравим, та те дори не са важни, важен е фактът на страданието им и  желанието на силните и можещите да ги подпомогнат) по-поносим, по-добър, щастлив. Това е Коледа!

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.