серхио давила

Good to Be Bad е новият албум на (иде ми да кажа тривиалното: чичовците, дядовците, бащите на рока и не знам какво си, но това, което чувам вече за пореден път от този албум, далеч не ми напомня на застаряващ, лишен от идеи, енергия и проникновение проект) Whitesnake.

На първо прослушване впечатление ми направиха две песни - Best Years of My Life и A Fool in Love - и после си дадох сметка, че тази, която ми е направила по-силно впечатление на първо слушане, е втората. А първата прави впечатление, тъй като я чуваш първа; тя носи силата, ритъма, бързината на целия албум и го представя добре. Бях много положително изненадан от звученето на първата песен, а  и на следващите. По мое мнение A Fool in Love притежава най-запомнящия се риф (я да опитам сега да видя дали си го спомням: та-та-та, та-та-та - ето, видяхте ли, спомням си го ), затова и я откроих сред останалите на първо слушане. Интересното при нея е, че започва в една извървяна от милиони рокмузиканти блус схема и преминава в прекрасна поредица от рифове (напомняща развитието на мелодията в песента Gets Me Through на Ози Озбърн от албума Down to Earth) и гласови атаки - енергия, драматизъм по ковърдейловски, агресия по метълски.

Най-важното на първото слушане, обаче, беше, че ме накара да направя веднага второ слушане, а то от своя страна ме доведе до трето и ето ме сега слушащ албума за десети път.

Следващите слушания ме доведоха до възприемането на албума като цяло, а не като отделни песни. Изглежда му се радвам така, защото в скоро време не бях чувал нещо ново в този стил, което да ме израдва, но това си е съвсем субективно мое усещане, тъй като когато бях по-малък, беше активният период на метъла и тогава всяка година излизаха все по-качествени и вдъхновяващи албуми на стари и нови групи. Good to Be Bad ме връща в онези години и това допълнително усилва удоволствието от музиката - т.е. веднъж ми харесва самата тя, а втори път ми напомня на нещо хубаво

Музиката е позитивна - много важен фактор, за да се продава (да се харесва от повече хора). Ако албумът го няма във вашия музикален магазин, питайте фзамундата - там ще ви кажат откъде да го намерите .

Стилът си е метъл.

Марката е Whitesnake - никой познавач няма да се обърка.

Дейвид Ковърдейл се справя като младеж (но с малко повече познания за пеенето от младеж - което не означава, че имам нещо против младежкото изпълнение на Тома на Crying in the Rain; Ковърдейл очевидно също мисли като мен, щом като Тома ще подгрява концерта му у нас на 4 юли. Само да уточня за тези, които не знаят: Тома е победителят във второто издание на Мюзик Айдъл в България - това е една отделна прекрасна тема ).

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.