серхио давила

Определено имах въпроси след изречението “Смелост/страх; ези/тура. Няма страх, няма смелост; няма монета, няма ези/тура.” То звучеше неуловимо. Очаквах развитието на мисълта да върви по следния начин: Смелост/страх; ези/тура. Няма страх, няма смелост; (което да се отнася към другото като очевидно отношение - А се отнася към В, както С се отнася към D, а именно: ) няма ези, няма тура. Отскачането в друга посока с “няма монета, няма ези/тура.” бягаше от тривиалната конструкция, която така или иначе не водеше към нещо ново (макар и да беше вярна). Трябваше ми обяснение.

Момичето с дълга коса вече беше хор, който издекламира към мен:

- Съвършената любов прогонва страха. Но ти разтвори в себе си това, от което се страхуваш, защото този акт е път към нея.

А един от тях се отдели от множеството и ми каза:

- И никога не губи концентрация!

(По-късно ми хрумна как може да се представи графично изразът “Смелост/страх; ези тура. Няма страх, няма смелост; няма монета, няма ези/тура”)

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.