серхио давила

Две млади жени пресичаха платното на Руски паметник. Движението през деня е много натоварено и за пешеходците е почти невъзможно да преминат от единия тротоар на другия. Младите жени вървяха бавно и самоуверено през платното. Явно шофьорите не бързаха, защото никой не натискаше клаксони, докато те двете движеха телата си бавно, бавно по платното. Тяхната осанка (защото те двете имаха една обща осанка) излъчваше увереност. Те знаеха, че всички ги гледат и нямат нищо против да почакат (гледайки ги ) малко повече, за да пресекат. Гледах ги в гръб и не знаех откъде идваше тяхната увереност. Вероятно бяха под 20-годишни, защото бяха слабички, с дълги негъсти прави коси. Вървяха може би като на модно ревю, където моделите дефилират нарочно дистанцирано от публиката. В един момент не можех да си кривя душата и да не призная пред себе си, че си казах: те са курви.

Пресякоха, а от другата страна на тротоара една около 40-годишна жена се размина с тях и когато погледна младите жени в лицето, каза: „Боже мой!“. (Струва ми се, че в мимиката й долових съжаление към двете жени, в същото време и женска солидарност към съдбата им, но на повърхността на чувството се усещаше отвращение, но и подценяване на младите в полза на възрастта, в която се намираше жената). Тогава една от двете млади жени се обърна след нея, явно ядосана, и я погледна гневно, предъвквайки бавно арабски сандвич, който държеше в ръка. Очите й гледаха бавно – тъй, както дъвчеше сандвича – и аз разбрах, че те са друсани. Тогава младата жена каза на другата: „Таа па ми каза „Боже мой“, като мина покрай нас!“.

Две млади, неинтелигентни, друсани, курви ходеха бавно по платното и предизвикваха вниманието на хората – мъжете бяха доволни, а жените бяха ужасени. Отминах бързо и ми стана много мъчно, когато си помислих какво ли трябва да изтърпяват, когато продават себе си, за да получат това самочувствие, тази надменност.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.