серхио давила

Той отвори уста и пое подадената лъжичка с черешка и сметанов сладолед. Лицето му сияеше от щастие – като на дете, получило отдавна очакван подарък. Остави сетивата му да се насладят на разтапящия се сладолед със затворени очи. Опитваше гладкостта на черешата с език и, поемайки с цялото си същество обгърналите го слънчеви лъчи, извади костилката през дупчицата на дръжката й. Отвори очи с въздишка на блаженство, изплезвайки езика си, на върха на който стоеше мъничка костилка, след което я взе с пръсти и я остави внимателно пред себе си.

Това, което виждаше, беше красивата жена, ядяща своя сладолед, смъкнала надолу слънчевите си очила, за да може да наблюдава насладата му. Той се протегна и я целуна по лявото стъкло на очилата, след което се отдръпна бързо. По стъклото се стичаше бяла сладоледена капка. А се отдръпна в опит да избегне пръските сладолед, които идваха от устата й в негова посока. Не успя да се скрие, затова се избърса невъзмутимо и я хвана със сладоледени ръце мило за лицето. Тя се сепна, взе стъклената купичка с поразтопен сладолед с една-две черешки и, след като му я изсипа на главата, се затича по пясъка към морето, което закачливо пляскаше с дребни вълнички. С лице, наполовина скрито от сладолед и неколкостотин песъчинки, които се залепиха при внезапното й бягство, той се втурна след нея, събаряйки пластмасовите столчета зад себе си и малко преди тя да достигне водата, я държеше в ръцете си, пискаща и очакваща скорошния допир с хладната вода, която щеше да ги скрие от хорските погледи (и без това насочени към тях), докато за пореден път използваха всяка незначителна причина да измислят нещо ново – неподвластно на обяснение – осъществявайки несъществуващи по книгите положения във водния секс.
За водния секс не бих могъл да кажа много, нито за сухия. Няма много за казване. За друго става въпрос.

След известно време излязоха на брега, облени в слънце, порейки кристалния въздух – той с нейните миниатюрни бикини на главата (като маска на командос), а тя обута с неговите боксерки – със сутиена й завързаха една голяма медуза, която явно искаше да им даде съвет някакъв. Уви!

Ядяха диня в стаята си, когато се заговориха на обичайната тема – той педераст ли е или просто му е омръзнало да препуска по окосените морави на Влажната долина; не, не било така; напротив – тя била закоравяла лесбийка която го изваждала от почивката му. След това постигнаха крехко примирие и подхванаха по-необикновени теми.

- Не ти ли се струва гаден оня виц за сомалийските деца?

- Кой виц?

- Ами, този, дето отишъл Дядо Коледа при сомалийските деца и ги попитал: “Ядохте ли редовно през годината, мили деца?”, а те му отговорили: “Не, Дядо Коледа.” “Няма за вас подаръци в такъв случай”. А? Не е ли гаден?

- Ха-ха-ха! Гаден е. Не, по скоро е смешен и е на място.

- Как така на място? Това е подогравка със страданието на хората.

- Напротив – измислянето на такива вицове е породено от страх да не ти се случи същото на теб. Това е осмиване, сарказъм към нещастията, за да ги обидиш, да ги отдалечиш от себе си, да ги отблъснеш, както би се случило с някого, когото не познаваш. Затова толкова силно въздействат, защото толкова са силни неприязънта и страхът към тематиката.

- Виж ти!? Такъв подход не беше ми минавал на ум. На мен ми се струва, че това е бездушна подигравка от гледна точка на превъзходството в социланото положение. Така е с класите в някои страни. Не могат да се смесват, не могат да имат нищо помежду си, закотвени за цял живот…

- Не знам дали е така.

- Я стига философства. Ела да изядеш ягодката. Виж я как те гледа!

Нещата отново се размътиха и бледа, почти прозрачна течност заля всичко. Тъмнорозовите отблясъци по стените на улея, по който се пързалаше, създаваха впечатление за безкрайност. Улеят приличаше на онези водни пързалки – ролба. Както и да е – не искаше никога тунелът да свършва.

«Обичам те, обичам те, обичам те…», повтаряше тихо с наближаващата еякулация.
Сепна се, все едно беше близнал батерия от четири волта и половина. Събуждайки се, осъзна, че се намира в собствената си стая у дома и всичко досега е било хубав сън.
Усети, че някой работи над пениса му. В нощния мрак, разбуван от бледите лъчи на уличните лампи, видя позната глава да се издига и спуска в скута му. Бе му съвсем позната, много по-позната, беше…

Той остави главата да върши, каквото беше започнала и безмълвно се разтерсе от ридания, които дойдоха с мощната му еякулация.

Тресеше се целия, без да може да спре, свит на топка, обърнат безнадеждно към стената. «Защо? Защо? Защо?», повтаряше тихичко.

Вратата на стаята му се открехна, после се затвори от външната страна, а фигурата, която напусна, остави след себе си до болка познатата му любима миризма на жената, която беше видял първа… Майка му.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.