Пътеката се вие спокойно и слиза от планината между Бистрица и Железница и отвежда до тази автобусна спирка, която напомня на идеите, които имаме създадени за Дивия Запад. Спирката има нещо диво - някога тя е била военна полева кухня, но ето, че сега е много удобно място, което пази от вятър, дъжд, сняг и други на пустия път в очакване на рейса.
А светът, погледнат от бившата войнишка кухня, изглежда така - в очакване пред очите ти да се развие сцена от “Имало едно време на Запад” в случай, че имаш спомен за филма. А всъщност навън тече прекрасен български живот - на изток, тук, сега.
Пътеката между селата Бистрица и Железница през планината е украсена с табелки, разпръскващи мъдрост и простота в света. Това са около 50 табелки, поставени от двама души - семейство Гала и Тане. Парчетата дърво за табелките се обработват, табелките се надписват красиво, лакират се, закачат се и, когато някоя табелка с времето стане нечетлива или когато някой счупи табелка, отново бива направена и закачена. Те могат да се видят по протежение на цялата пътека, която в близката до асфалтовия път за Бистрица част се разширява в полянка с изворче и пейки с маси, боядисани разноцветно, отново от същите хора и една табелка: “Семейство Гала и Тане ви желаят приятен отдих”.
Говори се, че те вървят и през зимата по пътеката с ринало за сняг и метла и почистват падналия сняг от пейките и столчетата по пътеката, които също собственоръчно са сложили.
И след като завием зад завоя на пътеката, ще намерим нещо много важно - пътека. И ако сме внимателни и наблюдателни, неминуемо ще видим птичка, кацнала под шипков храст, нетърпелива да ни разказва приказки.
), затова и я откроих сред останалите на първо слушане. Интересното при нея е, че започва в една извървяна от милиони рокмузиканти блус схема и преминава в прекрасна поредица от рифове (напомняща развитието на мелодията в песента Gets Me Through на Ози Озбърн от албума Down to Earth) и гласови атаки - енергия, драматизъм по ковърдейловски, агресия по метълски.
.
