серхио давила

от Никола Гочев

На двайсет и осми май 2009г. България чества своя пролетен, християнски Спасовден. Държавата се буди във вихъра на предизборната надпревара, този път, за първи път под нова форма – Евро избори.
Отвсякъде предизборни лозунги, обещания, закани, прогнози, планове и сметки. Ден като ден, с всичката си повърхностно-сива и изтъркана полемика на политиканстване на дребно. Екранът – нашето ежедневие, ни залива още от рано със своето цунами от добре пресметната Евро-пропаганда. Всяка партия, коалиция или обединение със своите аргументи, всеки кандидат със своето лице, всичките стоящи зад така новите си съмнителни и тягостно обозрими идеи, трудно смилаеми, но добре заплетени възгледи.
И изведнъж във вихъра на кухата и традиционно зле скроена вихрушка идва вестта за трагедията.
Някакъв рейс, почти антично превозно средство от епохата на привидно забравения и отминал режим на комунизма, формално и само на книга минал преди някакви си две седмици „задължителният технически преглед” , премазал някакви хора – потенциални избиратели, някъде в сърцето на държавата, по най-нелеп начин. Шестнадесет човешки живота – шестнадесет гласа, беззвучно отшумели в сянката на празника и в праха на предизборната надпревара. . .
Не щеш ли, поради тая неведома причина, Президент, Министър Председател, Министри, държавни лица и политици зарязват обичайното темпо на държавния организъм, хуквайки натам в бясна надпревара, за да изкажат първи съболезнованията си, за да видят с очите си какво се случва, за да вдигнат медиен шум в привидната си съпричастност.
Ето на, зареждат се дълги въпросителни констатации, Слави със своето предаване е традиционно опечален, като пренебрегва шоувщината си и скланя глава в едно със своите колеги, информационните емисии водят очерците си със скръбната новина за инцидента, а народа отново е потресен. Волю - неволю обръщаме поглед към онова отдавна позабравено сърце на Държавата ни, дето тупти слабо тъкмо на тия затънтени места като под връх Бакаджик.
Някакви стари хора, в някакво старо возило тръгнали по стария път към някакъв стар обичай, със стария си шофьор през стария Балкан, за да потвърдят старата максима – „Те ти булка Спасов ден” , и ако приемем че булката е така изтерзаната ни родина, изразът приема наистина причудливо истинна и актуално-трагична форма.
Не е ли време да спрем и да се замислим, какво иска да ни нашепне случаят навръх Възнесение Христово . . . !?

София Н. Гочев
28.05.2009г.

Някой определено не е седял дълго време на тази пейка. Даже никой.

“Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум.”

В понеделник, когато е топло,
аз мисля това-онова
и най-често в главата ми чопли:
това - Онова ли е и онова - Това.

Във вторник завей, завали ли -
аз се блъскам кат птичка в кавез
и се чудя и мая: дали е…
дали тез са Онез и онез - Тез?

Във сряда под облаче бяло
се замислям и нямам покой -
мисля: де се е чуло, видяло
кой Какво е и какво е Кой?

В четвъртък, щом всичко замръзне -
всяко клонче със скреж е покрито…
Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:
че които са Тез - не са тез, Които.

И всичко това, разбира се, е от любимата книжка “Мечо Пух”. Ех, любими цитати!!!

Това е снимка, направена по метода High Dynamic Range (HDR), но с една добавка или по-скоро с нещо липсващо :). По принцип HDR снимките се правят като се комбинират няколко кадъра, заснети обикновено от статив, с различна експонация. В случая (по книга) снимката би трябвало да бъде заснета с експонация, която позволява да се вижда добре планината в дъното. В случая обаче сградите в по-предната част на кадъра остават тъмни. За тази цел се прави още една снимка, експонацията на която се увеличава така, че сградите да се виждат добре осветени. Тогава пък планината, небето и облаците изгарят. Взимат се тези две снимки, които трябва да бъдат абсолютно еднакви - направени от статив, само със сменена експонация - отваря се вездесъщият фотошоп CS3, следва се последователността File->Automate->Merge to HDR. Там се посочват двата файла, натиска се OK и всичко се случва - програмата представя нова снимка, която би трябвало да изглежда подобна на тази отдолу.
Друг е въпросът, че нямах статив и реших случая по следния начин: (оригиналът на снимката е в RAW формат, което е най-важното) от изходната снимка направих две – едната, в която планината се вижда добре, а другата е с по-добре видими сгради. Резултатът е реалистична снимка. (Обикновено снимките, направени по метода HDR, са толкова реалистични, че са направо нереално реалистични – така е, защото човешкото око не регистрира целия светлинен спектър). В случая, обаче се получава с шум. Затова е по-добре HDR да се прави по книга.